Подарих си вълшебна година
пълна с любов и мечти
бях най-щастлива, най-тъжна
исках и вярвах в лъжи.
Направих си дом от небето
и с другите птици летях
денем на слънцето пеех
нощем за него копнях.
Усмивките шарени сбирах
и черните сълзи – и тях
в гердан спомени низах
спомени, които не живях.
Сега си отивай, годино,
мънистата свидни прибрах.
там винаги ще те има-
годината, в която аз мечтах.