Тъмно е. Не виждам и не чувам.
Усещам само пламнали ръце
разкъсващи веригите с които
заключено бе моето сърце.
Свличат се на пода страховете
и голотата ми искри.
Не са ми нужни дрехи!
Облечена съм с твоите очи.
Писателски блог на Таня Николова
Тъмно е. Не виждам и не чувам.
Усещам само пламнали ръце
разкъсващи веригите с които
заключено бе моето сърце.
Свличат се на пода страховете
и голотата ми искри.
Не са ми нужни дрехи!
Облечена съм с твоите очи.