Понеже ти не съществуваш,
измислям те в случайните мъже,
които с любопитство спират
на моя щанд със стихове.
“- Моля, заповядайте! Вземете!
Всичко тук е без пари!
За дума-две или усмивка,
получавате мечти!”
Доволни и щастливи всички
отнасят стихче-сувенир.
Аз ли съм цинична
или любовта е панаир?