Станислава Станоева, рецензия-препоръка за „Калейдоскоп“ от Таня Николова

Рядко в съвременното ни поетично пространство се пише и издава гротеска. А Таня Николова така е определила сама своите стихове, подредени в новата й стихосбирка „Калейдоскоп“. Това от една страна ни подсказва, че авторката гледа на света и на себе си не само с чувство за хумор и самоирония, но и с лека критичност, а от друга се опитва да ни провокира ние също да станем съпричастни на поетичните и философските й инвенции.

Николова признава още в предговора, че това е книга – експеримент и на мен ми се струва, че този експеримент е успешен. Провокациите са на всички нива – и в подредбата, и във формата, и в цялостното внушение, което „Калейдоскоп“ демонстрира – точно като онзи детски уред, в който поглеждайки сред шарените стъкълца, можеш да откриеш неподозирани цветни образи, видения, красиви форми.

Заглавието на стихосбирката „Калейдоскоп“ (от древногръцки „уред за наблюдаване на красиви форми“) от своя страна е като антоним на „гротеска“ и това за сетен път идва да ни покаже, че в тази книга всичко има своя семантика.

Не се случва често някой от вече познатите в различни литературни среди съвременни автори да се върне назад към творчеството си, да поизтупа от прахта на времето първите си поетични опити и да ги сглоби в съвсем нов ръкопис, подреден с някакъв вътрешно хармоничен контекст. На всяко младежко стихотворение има рефлексия от съвременния лиричен говорител.

В стиховете на Николова има експерименталност, провокация, но и теми и истини, прастари като света. Тук са и любовта, и липсата на любов, и разочарованието, и болката, и отчуждението, и страха… Голяма част от  стиховете са в мерена реч, хитро прикрита зад наивистични рими и образи, но общото им внушение издава познание и дори тъга. Свободните стихотворения в колекцията пък са като противовес на уж незрелите римувани поетични послания на младостта. В тях сякаш говори сегашния глас на лирическия герой – той звучи доста по-уверено, по-примирено, по хладно, по-мъдро, по-тъжно и скептично, докато младежкият, скрит между римите, все още се бунтува и не желае да влезе в каквито и да е норми не само на поезията, но и на битието.

 

А някои от стихотворенията в „Калейдоскоп“ са като образец за съвършенство.

Например „Ангел“:

снощи гледах снимки на красиво момче

модел на известни дизайнери

нито мъж нито жена

андрогин

съвършен

и разбрах защо не прие моята роза¹

та кой ангел отглежда цветя?

 

Или „Ябълка“:

 

трябваха ми години да прозра

че всяка реалност е

моя¹

 

Или „Постфактум“:

 

била съм наивна

раздавайки сливи¹ за смет

любовта е в друга приказка

 

Сякаш авторката е надградила усета си за поетичното през годините – макар и в по-кратка форма, но казваща повече, отколкото побират думите. Противовес на онова младежко многословие, с различна лексика, но въпреки това и то с правото да бъде чуто.

 

Смятам, че стихосбирката „Калейдоскоп“ на Таня Николова ще намери своето достойно място в разноликия пейзаж на съвременното ни поетично пространство.

 

Станислава Станоева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *