Нашият живот е вентилатор
перките сме аз и ти
все въртим се, правим вятър
сменят се еднакви дни.
Нажежи се до червено
свързващата ос
за почивка няма време
какво остава за любов.
Малко секс за самочувствие
после поглед мълчалив
хладни са ръцете, устните
в душите се надига вик.
Вятърът открадна думите
и навред ги разпиля
Вентилаторът подрънква:
Обичаш ли ме?
Да.