Поетесата Таня Николова е едно от най-ярките явления в съвременната българска поезия. Миналата година нейното великолепно стихотворение “Ботев” спечели награда в националния конкурс за лирическа поезия “Петко и Пенчо Славейкови”. Но още за дебютната й стихосбирка “Толкоз”(2007) вглъбен поет като Владимир Попов пише следното: „Всъщност верността към живота, такъв какъвто е (но не в битовия смисъл) и верността към поезията, такава каквато е нужна (но не в литературното й значение), са опорите, които крепят света на поетесата.“
Никога нямаше да предположа, че стихотворенията, включени в ръкописа “Калейдоскоп”, са ранни творби на поетесата, ако не бе авторското предисловие, което споменава този факт. Таня Николова е нарекла скромно стихотворенията в сборника “Калейдоскоп” гротески, но те всъщност представляват превъзходна любовна лирика и екзистенциална поезия. Зрелите поетически открития в тази книга, обагрени с неподражаемата ирония и самоирония, присъщи за лирическия говорител, затвърждават убеждението за самобитния стил на родения поет. В тази поезия присъства и смелостта жената с нейния поетически труд да бъде пресъздадена и през причудливия, ироничен поглед на един наблюдаващ отстрани лирически Аз:
…брилянтна композиция
за мерак, стрии, двойна брадичка и компютър
заповядайте
всеки ден от 23 ч.
в хола
свири
тя
аплодирайте наум
спя
Не само сливането на лирически Аз и лирически говорител е необичайното тук. Подобно на Аза в Ботевата поезия (“пък ще си викна песента”), и в този случай лириката е музика, която обаче се изсвирва мълком: приемствеността е съхранена, ала поетическото изкуство в днешния свят се е маргинализирало. Човекът на изкуството, дегероизиран, надсмиващ се над собствената си тленност, е част от собствената си творба с облика на художествена инсталация.
Но в любовни стихотворения като “Деконструкция” намираме лирически Аз в класическия смисъл на думата – тук драматизмът на любовното чувство е пресъздаден чрез великолепна метафора-откритие:
огледалото се счупи
парченцата се разлетяха под музиката на очите му
и ме конструираха наново
сега пречупвам хиляди лъчи и танцувам
на дансинга с вас
Разбира се, стихотворението “Деконструкция” присъства неизменно в контекста на съседното по разположение в книгата стихотворение “Хорските очи се взират” и е неразривно обвързано с неговата поанта:
обличам свойто примирение
като царско наметало.
Ставам огледало.
Тази особена подредба, при която при всяка двойка съседни съгласно номерацията на страниците в книгата стихотворения второто от тях, разположено на нечетна страница, представлява своеобразен апостроф или контрапункт на първото, важи за целия този изключително приносен и майсторски поетически сборник. Експериментът, оповестен в авторското предисловие и осъществен чрез запомнящите се поетически открития в книгата, е изключително успешен. Примирението в тази поезия не е примиренчество, а знак за ранното умъдряване на лирическия Аз, който се е научил да приема с доверие отреденото от провидението и да цени благородството и извисеността на смирението.
Азът в поезията на Таня Николова изпитва и един присъщ за всяка истинска творческа личност свян, чрез който се домогва до метафората- прозрение за смисъла на изкуството:
Не посмях да кажа
“обичам те!”
Не посмях да питам
“обичаш ли?”
Мога само в стихове
Те са моята инвалидна количка
пурпурно-златна
С нея летя
и съм приказно хубава…
Непосилно е да се обхване в една кратка рецензия цялото смислово и художествено богатство на една книга, в която всяка лирическа творба е ярко, изненадващо художествено откритие, но не може да бъде премълчано изумителното (и по своята лаконичност, и по своята запомняща се, гениална простота) стихотворение, озаглавено “Премълчано”:
мамо
прости ми
По този начин лириката на Таня Николова пресъздава и същината на човешкото съкровено битие – прощателността, изповедта на вината от страна на човешката личност, намекнати като разковниче за постигане на духовна хармония и осененост, които са така насъщни и нужни в днешните усилни времена. Затова убедено препоръчвам новият ръкопис на поетесата Таня Николова да бъде подкрепен от програмата “Помощ за книгата”.
Маргарит Жеков