Маргарит Жеков, рецензия-препоръка за „Калейдоскоп“ от Таня Николова

Поетесата Таня Николова е едно от най-ярките явления в съвременната българска поезия. Миналата година нейното великолепно стихотворение “Ботев” спечели награда в националния конкурс за лирическа поезия “Петко и Пенчо Славейкови”. Но още за дебютната й стихосбирка “Толкоз”(2007) вглъбен поет като Владимир Попов пише следното: „Всъщност верността към живота, такъв какъвто е (но не в битовия смисъл) и верността към поезията, такава каквато е нужна (но не в литературното й значение), са опорите, които крепят света на поетесата.“

Никога нямаше да предположа, че стихотворенията, включени в ръкописа “Калейдоскоп”, са ранни творби на поетесата, ако не бе авторското предисловие, което споменава този факт. Таня Николова е нарекла скромно стихотворенията в сборника “Калейдоскоп” гротески, но те всъщност представляват превъзходна любовна лирика и екзистенциална поезия. Зрелите поетически открития в тази книга, обагрени с неподражаемата ирония и самоирония, присъщи за лирическия говорител, затвърждават убеждението за самобитния стил на родения поет. В тази поезия присъства и смелостта жената с нейния поетически труд да бъде пресъздадена и през причудливия, ироничен поглед на един наблюдаващ отстрани лирически Аз:

 

…брилянтна композиция

за мерак, стрии, двойна брадичка и компютър

заповядайте

всеки ден от 23 ч.

в хола

свири

тя

аплодирайте наум

спя

 

Не само сливането на лирически Аз и лирически говорител е необичайното тук. Подобно на Аза в Ботевата поезия (“пък ще си викна песента”), и в този случай лириката е музика, която обаче се изсвирва мълком: приемствеността е съхранена, ала поетическото изкуство в днешния свят се е маргинализирало. Човекът на изкуството, дегероизиран, надсмиващ се над собствената си тленност, е част от собствената си творба с облика на художествена инсталация.

Но в любовни стихотворения като “Деконструкция” намираме лирически Аз в класическия смисъл на думата – тук драматизмът на любовното чувство е пресъздаден чрез великолепна метафора-откритие:

 

огледалото се счупи

парченцата се разлетяха под музиката на очите му

и ме конструираха наново

сега пречупвам хиляди лъчи и танцувам

на дансинга с вас

 

Разбира се, стихотворението “Деконструкция” присъства неизменно в контекста на съседното по разположение в книгата стихотворение “Хорските очи се взират” и е неразривно обвързано с неговата поанта:

 

обличам свойто примирение

като царско наметало.

Ставам огледало.

 

Тази особена подредба, при която при всяка двойка съседни съгласно номерацията на страниците в книгата стихотворения второто от тях, разположено на нечетна страница, представлява своеобразен апостроф или контрапункт на първото, важи за целия този изключително приносен и майсторски поетически сборник. Експериментът, оповестен в авторското предисловие и осъществен чрез запомнящите се поетически открития в книгата, е изключително успешен. Примирението в тази поезия не е примиренчество, а знак за ранното умъдряване на лирическия Аз, който се е научил да приема с доверие отреденото от провидението и да цени благородството и извисеността на смирението.

Азът в поезията на Таня Николова изпитва и един присъщ за всяка истинска творческа личност свян, чрез който се домогва до метафората- прозрение за смисъла на изкуството:

 

Не посмях да кажа

“обичам те!”

Не посмях да питам

“обичаш ли?”

Мога само в стихове

Те са моята инвалидна количка

пурпурно-златна

С нея летя

и съм приказно хубава…

 

Непосилно е да се обхване в една кратка рецензия цялото смислово и художествено богатство на една книга, в която всяка лирическа творба е ярко, изненадващо художествено откритие, но не може да бъде премълчано изумителното (и по своята лаконичност, и по своята запомняща се, гениална простота) стихотворение, озаглавено “Премълчано”:

 

мамо

прости ми

 

По този начин лириката на Таня Николова пресъздава и същината на човешкото съкровено битие – прощателността, изповедта на вината от страна на човешката личност, намекнати като разковниче за постигане на духовна хармония и осененост, които са така насъщни и нужни в днешните усилни времена. Затова убедено препоръчвам новият ръкопис на поетесата Таня Николова да бъде подкрепен от програмата “Помощ за книгата”.

 

Маргарит Жеков

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *