Безнадеждна любов виртуална
обсебващо, отчайващо реална
като писмо във електронната кутия
като снимката която крия
като глас във телефонната слушалка
какво си ти? Заблуда жалка?
Любов ли е да пишеш всеки ден
не седмица, а месеци, години
и да живееш нечия съдба
като частица неделима?
Любов ли е по снимка да въздишаш
и да жадуваш непочувствани ръце
очи и устни невидяни да целуваш
и вместо с тяло да се любиш със сърце?
Любов е! Знаем го и двама.
Отчайваща, обсебваща, голяма!
Нашата, съвсем реална драма.