Дърветата се клатят
като пияници пред кръчма
и заплашително размахват
вкочанените си пръсти
към запотените прозорци.
Но стъклата са надеждни миротворци
и зад матовите паравани
зими няма.
Само вятърът се чува –
псува, псува
Писателски блог на Таня Николова
Дърветата се клатят
като пияници пред кръчма
и заплашително размахват
вкочанените си пръсти
към запотените прозорци.
Но стъклата са надеждни миротворци
и зад матовите паравани
зими няма.
Само вятърът се чува –
псува, псува