В помощ на контекста

ГРОТЕСКА¹  (ит. – grottesco от grotta – пещера)

1. Орнамент от виещи се стилизирани образи на животни и растения, често с демоничен характер, появил се през епохата на Възраждането по подобие на изображения в пещерни гробни разкопки;

2. В художествената литература – похват за изображение на предмети или лица, при което някои черти, действия и постъпки са подчертани и показани в едностранчив, карикатурен, деформиран вид.

3. В преносен смисъл – вид литературно произведение, в което писателят рисува изкривени, смешни, уродливи образи или постъпки на герои, за да ги покаже в хумористична или в сатирична светлина. Гротесковият образ възниква като отражение на резките противоречия и контрасти в действителността, представена в изкривен, безобразно-смешен вид. Поради това този образ винаги е двойнствен: привидно случайното се оказва характерно, закономерно.

 

¹Георгиев Л., Джабмазки Х., Николов Л., Спасов С. 1973. Речник на литературните термини, трето издание. Издателство „Наука и изкуство“, София.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *