Хорските очи се взират
в мойта голота
ирисите им гранитни
са двуметрова стена.
Срам обагря ме в червено,
цялата кървя
бягам, искам да се скрия
но съм в крепостта.
Безполезните усилия
предизвикват само смях
от презрението светнали
очи – прожектори блестят.
Светлинни мечове разсичат
мъничкото светло в мен
и аз се моля тъмнината
по-бързо да ме вземе в плен.
Очи затварям и усещам
допира на топъл плащ
така удобно съм се скрила
в тялото си аз.
Обличам свойто примирение
като царско наметало.
Ставам огледало.