Очи

Хорските очи се взират

в мойта голота

ирисите им гранитни

са двуметрова стена.

 

Срам обагря ме в червено,

цялата кървя

бягам, искам да се скрия

но съм в крепостта.

 

Безполезните усилия

предизвикват само смях

от презрението светнали

очи – прожектори блестят.

 

Светлинни мечове разсичат

мъничкото светло в мен

и аз се моля тъмнината

по-бързо да ме вземе в плен.

 

Очи затварям и усещам

допира на топъл плащ

така удобно съм се скрила

в тялото си аз.

 

Обличам свойто примирение

като царско наметало.

Ставам огледало.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *