В очакване на празниците на нощното ми шкафче планове
Писателски блог на Таня Николова
В очакване на празниците на нощното ми шкафче планове
Почукват ми копитата гледат ми зъбите стар кон, проскубан колко още може да носи?
Цял ден не ми стига да прочета обявите тъкмо започна и ми се доспива за да се разсъня чета друго слушам музика и пиша стихотворението за това как една поетеса си търсела работа много дълго се оказа утре може би ще успея да го довърша омръзна ми да храня това куче
Надежда, Люлин, Горна баня, Княжево, Младост и Обеля, Център , Илиянци или някъде другаде из този все по-растящ и вдетиняващ се град с чужди хора с метро, автобус, пеша и както дойде върви и се усмихва чуждото ми аз на чуждите важни неща
©Таня Николова, автор, 2021, „Магарешки песни“, стихосбирка, издателство Фондация „Емили“ , второ издание, , ISBN 978-619-7425-17-8; Поредица „Космодрум“, номер в поредица 6; ©Станислав Петков, редактор; ©Иво Рафаилов, художник;
ТРЯБВА ми е стъпило на гушата НЕ ИСКАМ ме рита в корема ВИНАТА ме гъделичка по ходилата вече четири часа няма победител
Кирка е интересна дума от една страна остра от друга тъпа облак е същата мъгла във форма прекрасно е да можеш да пиеш преди единайсет тогава 23:45 няма значение Дон Кихот е литературен образ а аз не си търся работа свободна съм
Остават петнайсет дни и бум! трябва да го направя (Да се абонирам за jobs.bg имам предвид и да понеса четенето му защото алтернативата е дълга рецепта не по здравната каса) Красив е фонтанът пред Народния театър но е обществен а аз не съм аристократ и нямам пенсия по болест нито идея за бъдещето
Моите приятелки ми се обаждат по телефона (а някои и не се) след три години да ме питат как съм и аз им отговарям много съм добре, ама много съм добре а вие как сте? и ние така браво, браво, трябва да се видим разбира се, непременно, по-нататък и се смея какво да ги правя…
Цигари, алкохол, глад, преяждане някаква работа, някаква връзка, някакви приятелства по-леко се диша без себе си без хората и света обаче си жив и участваш в комедия в трагедия в нищо отказваш да живееш но отказваш и да умреш възможно е защото знаеш точния виц за оптимиста, реалиста и песимиста и твоята чаша не е…