Рада Александрова за „Еквилибриум“ от Таня Николова

Здравей, Таня, прочетох книжката, но за съжаление няма да мога да напиша рецензия. Розалия Ликова казваше, че всяко поколение търси своя глас в различие с предходното. Съгласна съм с нея. И въпреки това не мога да приема разказите за живота на поета за сполучлива находка особено ако в тях се споменава алкохола. Тъй се е получило при теб в първата част на книгата. Разбира се и в нашата и в световната поезия има големи пияници, но те някак не споменават алкохола и последствията му в стиховете си. Например – един Биньо Иванов, който е своеобразен и модерен в търсенията си поетически. Освен това – за да напиша рецензия книгата трябва да ме грабне. Тук не се получава някак. Вероятно това е плод на моите поетически университети, аз съм традиционен автор в стиховете си, възпитан от нашата и чужда класика. От стиховете ти харесвам по-кратките – особено „Сезоните на любовта“, което е чисто и някак кристално. Струва ми се, че е трябвало да имаш редактор, който би ти помогнал в подреждането. Първият дял – „Да надуеш гумената топка“ натежава и дава отражение на възприемането на цялата книга. Неловко е че ти отказвам, но това не значи, че книгата е слаба. Просто – не се срещаме. Вероятно има други, с които това се получава. Моля да ме извиниш за огорчението, което ти предизвиквам, но предпочитам да съм ясна в отговорите си. Наистина ти желая хубава пролет и чудесни дни. Сърдечно.

Рада Александрова

бележка-оговор на молбата ми за рецензия, публикувана с разрешението на автора

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.