трябваше да озаглавя тази книга
“Истината е във виното”
в нея няма случайни стихове
само темите подскачат
ето майка ми
мамо, мамо прости ми
толкова исках да се дистанцирам от теб
а в очите те гледам – същата съм
дъщеря ми бяга, бяга
и тя е същата
ние сме
това неспокойствие защо е
тая тъга
тая тревога
и екстаз неочакван
защо е
няма причина
нямат причина сълзите
нямат причина усмивките
нямат причина стиховете
няма причина самият живот
той е
и какво можем да направим
за следващите три
освен да се фотографираме заедно?