Метафора

седим на терасата
аз, ти и тази която ни разделя
алкохолът е в повече и миналото се пени
мръсно ли е , много ли е, и кое, не се вижда
лека съм, вземам високите тонове на облаците в най-бляскавите моменти
ти чертаеш граница между мен и нея
но тя е подмолна, тътен от любов, мъзга по бялата ми якичка
довиждане някога моя, довиждане!
време е да сваля ученическата униформа
и да порасна
опияняващ е звукът на клавиатура върху фон от фикции
но метафорите са превозвачи на емоции
а аз съм в задръстване

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *