Картините на дъщеря ми

нямам намерение да приравнявам картините на дъщеря ми
с някакви жалки старчески редчета
НЕ НЕ НЕ
картините на дъщеря ми са млади
те пращят от цветове и бунтове
главата им е весела гумена топка
която лети в своите граници
НЕ е самолет, НЕ е ракета, тя сама си лети
в розово, синьо, зелено
КЪДЕ СЪМ АЗ, КЪДЕ СЪМ АЗ, КЪДЕ СЪМ АЗ
с моите приглушени стонове и жалби
че не успях, че не можах, че трябваше повече
КЪДЕ СЪМ АЗ
в картините на дъщеря ми
може би в тихото, може би в тъмното, може би в липсата на сянка
или в четката
или в окото
или никъде
освен в кръвта която получих и дадох
там
в бъдещето

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *