така отдалечено е небето
забучено на минаре
като кюфте, но пилешко
или начало
на сън
(със приспивателно)
е
шарено и гъсто
петмезено в почивни дни
с разходки дълги, с меки пръски
от миризми и тишини
е
мътно
като магистрална права
потулена със светлини
която ромоли, припява
като поточенце почти
близо е
забрадка мека
на мъжка длан в коси
небето там
аз сляпа съм за него
и топлия му дъх
и глуха съм за неговата песен
че сънувам
страха си зад прозореца на
Истанбул