Екатерина Йосифова за „Толкоз“ на Таня Николова

Не бях чела нищо от младата авторка и заглавието на ръкописа ѝ ме подведе да очаквам претенциозност, категоричност, самоизтъкване или други подобни. Вместо това открих: насъщна човешка смелост да живееш и да се отстояваш – и пред другите, но най-вече пред себе си. И още: насъщна потребност от истинност. А тя води пак при смелостта, която рискува да загуби, да не я харесат, да не я разбират, да разговаря само със самотата… Но да разговаря със стихове. Хубави стихове. Истинни.

Не познавам Таня Николова, но имам желание да се се свържа с нея, да я подсетя за няколко подробности – например, че ще е по-добре да махне 2-3 стихотворения, да промени някой ред в други 3-4. Но това наистина са само подробности, тя – сигурна съм – би се справила бързо с такива неща, ако усети разбиране и доверие. И тогава ще продължи. Надявам се именно на вашето разбиране и доверие, моето тя вече има.

Екатерина Йосифова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *