гледах филм, пих ракия
(можеше и да си спестя горното ако бях разумна
отдавна е клише поетът който пие
но аз повече споделям отколкото правя поезия така че)
навярно това е импулса да ви пиша
какво ме разплаква, какво ме тревожи в тези несъзнателни моменти
безпокоя се за утре, за мен
че не си спомням коя съм
че не знам какво мога
че не прощавам
на моите приятели сто тояги!
сто тояги!
за високомерието на богатия
за снизхождението на красивия
за менторството на знаещия
сто тояги! сто тояги!
малко е
дайте още
сто, сто!
какви са самодоволни
преди се тревожех че не ги обичам и завиждам
не е било вярно, обидена съм
че не виждат
че не чуват
че не разбират
и ги осъждам за късогледството
сто тояги!
сто тояги на тях, сто тояги и на мен
ако някога забравя
че щастието не е собствен успех
не е награда
а подарък