Виждам стихотворението

не съм писала стихотворение по поръчка
и няма да ми се получи, знам
веднъж ще реша да участвам в конкурс
и ето не може
било публикувано в интернет
къде е публикувано бе ей
в списание ли, в сайт ли, вестник ли
постнах го в личния си блог и в тайната форумна лаборатория
откъдето го изтрих преди да пратя
и как си представяш днес писането ми е интересно
без интернет
в тетрадка със сърчица ли
която кътам за да прочета на селска вечеринка
или в читалището на останалите графомани
а после в пълна конспирация изпращам за конкурс
вярно, и аз имах такава но мина доста време
сега ако не виждам отворен прозорец и два реда не пиша
всичко това обаче теб, моят драг читател, не те интересува
а онзи отсъстващият още по-малко
но тъй като хулиганката от горните редове не съм аз
този разговор не се е състоял
и всички сме излъгани
защото пиша моите думи до мен
а смисълът, за който нищо не си казахме
със сигурност е в моя мозък
може и болен
но това вече съвсем, съвсем не ме интересува
виждам стихотворението

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *