ще мога ли да се изправя
и да плюя
на себе си
на всичките си принципи и истини
желания, амбиции, любови
гротескни стихове и роли
спомени, фалшиви хора
на целия измислен свят?
да го заплюя
и да му простя
най-после да простя, че не е истински?
ще мога ли
да го измисля пак
от зелената тревица до небето
от мен до мен
но не за теб
за себе си
ще мога ли да се изправя?