Писателски блог на Таня Николова
2021-ва година беше успешна за Фондация „Емили“. Финансирахме, издадохме и представихме три книги – „Морз“ и „Магарешки песни“ на Таня Николова и „Нищо“ на Ваня Вълкова. Корицата на „Морз“ на Капка Кънева беше отличена в Топ 10 на най-добрите корици за 2021-ва на „Площад Славейков“, а корицата на стихосбирката „Магарешки песни“ на Иво Рафаилов стана…
Художник на корицата и на афиша: Иво Рафаилов Литернет – Културни новини – Представяне на стихосбирката „Магарешки песни“ от Таня Николова в Плевен Духът на Плевен – покана – Таня Николова представя последната си стихосбирка “Магарешки песни” Фейсбук събитие – Представяне на стихосбирката „Магарешки песни“ от Таня Николова в Плевен
Ето малко по-подробни впечатления от вечерта, които си обещах да споделя. Всъщност беше необичайна, и необичайно „сценична“ вечер. Сякаш изведнъж се бяхме озовали край пълзящо огнище и хем ни беше малко страх, хем се хипнотизирахме от игривите, но и скрежни, недостижими филизи на пламъци в композициите на Капка Кънева. А те се разгоряха с дяволска…
Представяне на романа в стихове „Морз“ в Столична билиотека
Фондация „Емили“ ще представи романа в стихове „МОРЗ“ от Таня Николова на 27.10.2021 г. от 18:30 ч. в зала „София“ на Столична библиотека. /Линк към фейсбук/ Събитието ще се състои в рамките на самостоятелната изложба на Капка Кънева „ПРОРЕЗИ“–илюстрации и инсталации, в която част от творбите са вдъхновени от „Морз“. Таня Николова е автор на…
Специалист съм по счетоводство на ЮЛНЦ. Ако имате нужда от външна счетоводна услуга за НПО, свободна професия, фирма или бюджетно предприятие, свържете се с мен на: тел. 0884 222 995 или t.p.nikolova@abv.bg ТАНЯ НИКОЛОВА
Нова лебедова скала Замък на баварския крал Лудвиг II Замък на принца на Пепеляшка Замък на Вагнер Над алпийското Лебедово езеро В подножието на Баварските Алпи. На 5 км от границата с австрийската Тирол Е краят на прочутия романтичен път На старите немски рицарски легенди И началото на пътя на любовта Лебедите се сгодяват
Вечеряхме с мъжа ми в луксозната ни кухня и след вечеря излязох на огромната ни тераса за един джин с цигара. Здрачаваше се. Орехът над мен кротуваше, полюшваха се листата едва-едва и самодоволство се разливаше по вените ми. Тогава някакви хлапета, квартиранти от третия етаж запяха. Репетираха, отново и отново повтаряха изчистваха детайли, смееха се.…
Всяка сутрин ме чакаш Кацнал на стълбите Когато тръгвам си пак там Може би искаш да ми подскажеш Че тук свършва моят път И няма защо повече да те сънувам