Моника рисува ХХVІ

Сънувам, че ме любиш/ тази нощ в семейното легло сме трима/ в оргия на двойствена любов/ в жажда парещо неутолима/ и т.н. Развяла съм знамето на свободната любов, червените ми коси плющят, сенките преплитат тела, само хипарският знак липсва. Цялата композиция е стъпила върху пиедестал от книги. Сънувам си. Мир, любов, свобода. Но че не знам кои точно са бащите на стихотворенията ми е вярно.

 

из „Моника рисува“
Картина на Моника Попова по стихосбирката „Калейдоскоп“ на Таня Николова

Моника рисува ХХV

Скачените съдове на любовта. Танцуват чайници и колби, двойки радостно шумят и любовта преминава от един в друг, от втори в трети, от пети в десети и така до края на света. Бал на свързаните. Но в началото един мъж държи в ръка сърцето си, докато целува ръка на жената. Тя пък му се покланя. Тези двамата май с никого не са свързани. Патриархална идилия, биха казали циниците. Не, просто любов, бих предположила аз.

 

из „Моника рисува“
Картина на Моника Попова по стихосбирката „Калейдоскоп“ на Таня Николова

 

Моника рисува ХХІV

Канава от любим текст, трудно ми е да пиша по нея. А и илюстрацията на Моника е толкова самодостатъчна. Песен за вятърничавата жена. Тъмен черен облак вдъхновението. Грабва те в обятията си и душата започва да пее. Череши, много череши, дъжд от череши! Музика на сферите, творчество, черешов килим.

 

из „Моника рисува“
Картина на Моника Попова по стихосбирката „Калейдоскоп“ на Таня Николова

Моника рисува ХХІІІ

Застанала съм на сергия, ще продавам книгите си. Фигурата ми е като кантар. В едната ръка държа сърцето си за без пари, в другата – книга без етикет. В равновесно положение съм. Навалица. Сърчица на фурна им се ядат на хората. Книгата олеква, сърцето ми натежава.

 

из „Моника рисува“
Картина на Моника Попова по стихосбирката „Калейдоскоп“ на Таня Николова

Моника рисува ХХІІ

И на нов глас, старата приказка е стара приказка. Откъдето и да я усукваш – все тая, пак си сред прасетата с човешки лица. Моника ги е нарисувала хрисими като овчици. Завитите им опашчици са вирнати дружелюбно като кучешки, само в червените очички светка нещо вълчо. Свинарят свири и принцесата му играе по свирката, нищо че е с емблема на супермен. Техните очи са отнесени в тяхната си приказка, от други свят са те. Сто целувки за музиката, ах, мой мили, Августин! Прасетата нека си пасат.

 

из „Моника рисува“
Картина на Моника Попова по стихосбирката „Калейдоскоп“ на Таня Николова

 

 

Моника рисува ХХІ

В тази картина разпознавам съвсем конкретен мъж, това не е сянката ми. Якият гърб, безпардонната поза, мъжкарското излъчване. Озъбените кучета в писмата му, бутилките, пиянството, килимът от тапи върху който седим. И аз толкова женствена в негова компания. Скъсан спомен.

 

из „Моника рисува“
Картина на Моника Попова по стихосбирката „Калейдоскоп“ на Таня Николова

Моника рисува ХХ

Моят език, срещу твоя език. Моника е нарисувала двама идиоти, мъж и жена. Преплели са езици на живот и смърт. Мозъците им големи, ръчичките – къси. Не могат да се докоснат.

 

из „Моника рисува“
Картина на Моника Попова по стихосбирката „Калейдоскоп“ на Таня Николова

Моника рисува ХІХ

Обещанията са дъвка, хубави балончета стават. Обещавала съм да бъда вятър, птица, дъжд, цвете, завинаги. Но дори и когато съм била влюбена не съм вярвала, че това „завинаги“ е възможно и съм оставила финала на стихотворението отворен. Като винаги стегнатите куфари на последната ми сянка.

 

из „Моника рисува“
Картина на Моника Попова по стихосбирката „Калейдоскоп“ на Таня Николова

Моника рисува ХVІІІ

Две допрени в целувка лица. Белият дроб на любовта върху ягодов килим. Влюбване, влечение, отдаденост…. Май никога не съм опитвала ягоди. Моите имаха друг вкус.

 

из „Моника рисува“
Картина на Моника Попова по стихосбирката „Калейдоскоп“ на Таня Николова

 

Моника рисува ХVІІ

Засега успявам да пиша без да изоставам от Моника. Тя всеки ден ми праща по две рисунки. По средата на работата сме. Трябва да приключим докато е в Париж, после няма да има време. Страхувам се, че ще блокирам. Дали и Моника се чувства така? Ето, сега гледам и не виждам. Нарисувала е мъж и дърво. Мъжът е прегърнал дървото и опитва да се покатери. На върха – последна сладост, череша. Има и птица. Чувам я да казва „nevermore“. А всичко е в синьо.

 

из „Моника рисува“
Картина на Моника Попова по стихосбирката „Калейдоскоп“ на Таня Николова