Купете книгите на Таня Николова директно от издателството

Скъпи читатели,

Най-изгодно можете да купите  книгите на Таня Николова директно от издателството. Фондация „Емили“ ще ви ги достави до офис на Еконт на корична цена. При поръчката не забравяйте да оставите телефонен номер, чрез който куриерът да се свърже с вас.

Линк за поръчка:

СМЪРТТА НА ТАТКО И ДРУГИ РАБОТНИ МАТЕРИАЛИ  – стихотворения от Таня Николова с керамични пана от Венелин Пенчев     https://popup.bg/47881

КАЛЕЙДОСКОП, гротески от Таня Николова с рисунки от Моника Попова    https://popup.bg/47879

МАГАРЕШКИ ПЕСНИ, стихосбирка от Таня Николова    https://popup.bg/47829

МОРЗ, роман в стихове от Таня Николова     https://popup.bg/47828

СЪБРАНО, Таня Николова       https://popup.bg/47827

SO VIEL / ТОЛКОЗ, стихосбирка от Таня Николова, двуезична, немски/български     https://popup.bg/47826

ЕКВИЛИБРИУМ, стихосбирка от Таня Николова    https://popup.bg/47825

ТОЛКОЗ, стихосбирка от Таня Николова  https://popup.bg/47824

НЕПОРЪЧАН ПОРТРЕТ, стихосбирка от Таня Николова   https://popup.bg/47821

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Смъртта като материал – рецензия от Йорданка Белева за новата книга на Таня Николова

Смъртта като материал

„Смъртта на татко и други работни материали“, Таня Николова, издателство „Фондация Емили“, 2022 г.

Таня Николова е автор с разпознаваем език и впечатляващо присъствие в съвременната българска литература. Богатият регистър от иронии, характерни за модерния, образован, наблюдателен и мислещ градски човек, наличието на подтекст, скрит на различни дълбочини – всичко това е сякаш обобщеното портфолио на авторката поради всичките ѝ написани книги дотук. А в новата ѝ книга „Смъртта на татко и други работни материали“ откривам поетика, която ми е особено скъпа: поетиката на загубата.

В нейната естетика тъжното е красиво, защото е примирено, омиротворено, философски утаено: когато обичаш, в галериите на подсъзнанието няма разделителна линия за край. След някого не означава без него.

Семейството.
Татковото дърво на живота.
Нищо специално и космическо.
Да останеш безсмъртен.
Да изпълниш предназначението си.
Да създадеш потомство.
Да го отгледаш.
Да чувстваш корените.
Да държиш клоните.
Докато децата ти се разлистват.

Таня Николова успява да ни покаже детайлно загубата, да намери нов език, на който да говори за себе си през смъртта на татко си, да търси и да намира своето място в един осиротял, обезбащен свят. И да го опоетизира. Да теоретизира загубата като флуид, който заема всеки път различни пространства от живота.

Формата на водата

Толкова много плаках на този филм
Не знам защо, може би ми е трябвал повод
Като при стихотворение
Баща ми умря
Много обичан човек умря
А аз гледам филм
За да мога спокойно
Да плача

Биографична ли е тази книга, фактическо ли е осиротяването или непрактичната природа на поезията ни кара силно да се усъмняваме и да търсим обобщения образ на опустошението. Всичко това няма значение, защото стихотворенията винаги говорят с гласа на четящия ги. Затова за мен новата книга на Таня Николова не е опит за самоутеха, не е терапевтично написана, не е некролог, не е паметна бележка за нечий живот. Не е и паметник от думи. „Смъртта на татко и други работни материали“ е книга на изследовател, който се впуска в дълбоките основания на езика за обичта, за да открие думите за прощаване, но и тези на продължението. Да продължаваш някого въпреки конфронтацията на смъртта, въпреки условностите за присъствие. (И си мисля как в автобиографичното на всеки поет някак е заложено фигуративното осиротяване като метафора на неразбирането и смаляването в детството, където започва морталния страх.) Цялата съвкупност от образи и символики в стихосбирката изговаря света, изтръгната от личното въпреки интимната употреба на смъртта. Защото смъртта винаги е интимна констатация. Но книгата на Таня Николова настоява за нещо повече, че смъртта е и продуктивен модел: да съумееш да видиш в загубата работен материал, от който имаш привилегията да строиш.

Да надстрояваш себе си като автор и читателите като рецепция.

 

Йорданка Белева

Илюстрации на Ваня Вълкова на ,,Биеналето на илюстрацията“ 2022

В ,,Биеналето на илюстрацията“ Ваня Вълкова участва с 3-ри CGD графики, илюстрации от книгата ,,НИЩО“, изд. ,,Емили“, 2021.
Заповядайте на откриването на изложбата на биеналето в галерия ,,Тройна кула на Сердика“ от 18:00, на 22 ноември, 2022.

„Смъртта на татко и други работни материали“ вече е в книжарниците

Излезе от печат новата стихосбирка на Таня Николова илюстрирана с керамични пана от Венелин Пенчев „Смъртта на татко и други работни материали“ .

Книгата може да се купи от книжарница „Български книжици“ в София, на ул. Аксаков 10, както и да се поръча от електронната книжарница. https://knigabg.com/index.php

 

 

Кирил Василев за стихосбирката „Едно мъжко момиче“ на Марко Видал

„Особено ми я приятно да представя тази особена книга. Странна книга на странен поет. Може би първо да кажа няколко думи за Марко Видал. Марко Видал е съвсем млад човек. Испанец, на 27 години. Филолог е по образование, преводач от български на испански. Неговото издателство вече има поредица от книги на български автори, антологии и т.н., които издава в създаденото от самия него издателство, което се казва La Tortuga Búlgara. Освен това, Марко е поет, който пише на испански и на български, нещо крайно рядко срещано. Аз поне не се сещам за друг случай, когато представител на една голяма литература, на един велик литературен език, пише равностойно и не просто пише равностойно поезия на български, но е решил да издаде първата си поетическа книга като български дебютна книга. Тази книга е особена най-малко защото тя съдържа преводи от испански на български, чухте преводачите, но по-голямата част от стихотворенията всъщност са написани директно на български език.

В този смисъл, Марко е, както много добре е казал Владимир Сабоурин на корицата на книгата, пример за човек със сложна идентичност, хибридна идентичност, каквато на нас ни е особено нужда, защото ние сме едно общество, което все още е затворено в  твърдите рамки на понятията, на стиловете на живот, на сексуалната ориентация и т.н. и т.и. И тази книга е някакво предизвикателство за нашата читателска среда. Освен това, Марко Видал е гей, хомосексуален мъж, освен това е политически ляв. Все неща, събрани заедно, които правят странно това, че аз представям тази книга, защото възприемам себе си като едва ли не опозиция на всичко това – аз съм почти два пъти по-голям от него, семеен, хетеросексуален, по-скоро консервативен, но намирам тази книга за действително заслужаваща внимание, тази книга ме изправи пред собствените ми предрасзъдъци, а какво повече мога да искам от една книга. Най-малкото за да зачетем една книга, независимо дали е поетична или прозаична е наистина способността й да ни изправи пред собствените ни предразсъдъци.

Това значи, че това слово, поетично или прозаично, ни дава шанс да разширим хоризонта си. Това е много жива и пъстра книга. От гледна точна на сюжети, на теми но също и на език. Тя е изключително брутална когато говори за секса и сексуалните отношения, изключително нежна и деликатна когато говори за любовта, за приятелството. Изключително нежна и деликатна когато говори за любовта към един град. Както чухте, книгата е посветена на София и едни от най-хубавите стихотворения в нея са посветени на нашия град и на това странно, едновременно отблъскващо и привличащо място. Дадох си сметка, че всъщност този гей поет има една любима, една жена любима, и това е градът, това е София. В тази книга има всичко от хубавото кино, от хубавото испанско кино. В нея става дума за приятелство, за любов, за секс, за наркотици, за политика. Точно като филмите на Алмодовар. И на други от големите испански кинаджии, които всички сме гледали и толкова много обичаме.

Това е книга базирана преди всичко върху личния опит. В известен смисъл ако има някаква, така да се каже, програма поетическа, тя се заключава в следното: пиши за това, което знаеш, което познаваш добре. Никога не се срамувай, когато става въпрос за неща, които са включени в границите на човешкия опит, без значение за какво става дума – за секса, за престъпленията, за наркотиците, за каквото и да било. Друг апел, който откривам в книгата, това е разбира се отношението към езика. Никога не се срамувай от езика и от словото независимо какви са те. Може да използваш жаргон, може да използваш най-цинични, най-вулгарни изрази. Поезията не е друг език, алтернативен на всекидневното, на улицата, на маргиналното, на гетото и т.н. Поезията е пространство, което успява, от този език на улицата, на гетото, да бъде преобразен вътре в стиха. И не на последно място това е книга с много силен етически апел. Тоест, голяма част от стихотворенията в нея са ангажирани с определен тип етически позиции към света и към хората. Това е книга, която разбира се, се гаври с мачизма, испанския мачизъм, латиноамериканския мачизъм и българския мачизъм, които се оказва че страшно много се приличат. Когато четете книгата, ще разберете какво имам в предвид. Тя е книга, която ако лирическия герой на тази книга, мрази нещо повече от всичко друго на света това е разбира се лицемерието.

В тази книга има един специфичен испански нюанс, който откривам, който също така бих свързал с испанската традиция, модерна и испанското кино, и това е обсесията от католицизма. Тя е богохулна книга. Има стихотворения които са открито богохулни, по начин по който, да речем, Бунюел е богохулен в голяма част от книгите си. Въобще католицизма и идеята за това, че всъщност това е маскарад, зад който се крият познатите страсти, познатите емоции и т.н. които обаче са пакетирани зад цялата парадност на тази, все пак, можем директно да кажем, велика традиция, нали испанската католическа традиция. Марко се занимава с това особено религиозно лицемерие в много от стихотворения в тази книга.

Не на последно място, това е книга, разбира се, за самотата и смъртта и книга за приятелството. По някакъв начин последното стихотворение, които поставят приятелството като върховна форма на човешкото общуване. Понякога ми се струва, че приятелството в тази книга стои по-високо дори от любовта. Защо? Защото приятелството е единствената форма на човешко общуване, която прекрачва абсолютно всички различия. Сексуални, политически, социални, каквото се сетите. Когато пишем за любов, пишем ако сме хетеросексуални, за мъж или жена която обичаме, ако сме хомосексуални, съответно за жени или мъже. Приятелството е тази особена форма, която надскача всичко това и чудесното стихотворение, което е дало името на самата книга Едно мъжко момиче, и аз ще го прочета, да покажа какво имам в предвид.

Не на последно място, в тази книга има, както ви казах, тя ми се струва етически ангажирана книга. Ако има някакъв апел, той може да се формулира много простичко, и то е: не лъжи. На първо място не лъжи себе си, не лъжи другите, не се срамувай от нищо в себе си, не се срамувай от нищо в другите, не се срамувай от езика, не се срамувай от света, в който си роден, в който си попаднал. В тази книга, когато става дума за София, ние виждаме как един истински поет, а изобщо човек с чувствителност, е онзи който е способен да преобразява във въображението си и най-отвратителните места, и най-отвратителни градове, улици, и т.н.

Това двойнствено отношение към София е много интересно в книгата, наистина това е една външна гледна точка към нашия собствен живот, едновременно отвращение от сивотата, от бетона, от мръсотията, от небрежността, и същевременно, хипнотично привличане към всичко това. Защо? За неговата автентичност. Защото в него има някаква свобода, която си струва да бъде някак си база на отвъд всички тези неща, които без съмнение всички виждаме и всички отхвърляме.

Що се касае до онова, което, така да се каже, най-пикантното, от някаква повърхностна гледна точка, тези стихотворения, в които става дума открито за секс, за сексуални отношения, и т.н. Бих казал, че те са брутални и по странен начин, точно това не ги прави порнографски. Защото порнографията в края на краищата е измама. Порнографията е имитация. Имитация на оргазъм, имитация на размери, и т.н. В сърцевината си порнографията е кичозна. Тази бруталност, за която говоря в тези стихотворения, нямат нищо общо с тази, с имитативния характер на порнографията. Тези стихотворения са много по-близки до античната поезия.

Предполагам, че сте чели Епиграмите на Катул да речем. И до този такъв уличен хумор, който, нали, може да откриете в тези епиграми. Нещо подобно има и в тези стихове, които предполагам толкова ще шокират нашата публика. Същевременно, мисля, че нашата публика има нужда от този шок, защото трябва да признаем, че нашата литература е особено свенлива, особено мъчително тя говори за желанията, особено мъчително говори за секса. Винаги смята, че така да се каже, когато използваш сложни метафори за прости неща, то възвисява някак си стиха и опита, който е споделен в книгата, всъщност не е така, обикновено точно този тип говорене за секса, за еротичното е кизочно, докато стиховете на Марко Видал те могат да ви отблъснат, някои от тях отблъскват и мен, но никога не са кичозни, никога не са порнографски, и това е много важно.

И не на последно място, разбира се, подигравката с мачизма, освен всичко друго, тази книга е много смешна, смисъл, има стихотворения, от които аз просто съм се заливал от смях и едно от тях е „Мутацията на хетеробатката“. Много трудно мога да си представя, че един български поет би написал такова стихотворение. Липсва и тази свобода. Липсва ни тази свобода. Липсва ни тази директност. И липсва ни тази освободеност също така и по отношение на разбирането за това, че в основата на красотата е истината. И когато в едно стихотворение, колкото и то да изглежда, написано на шега има истина – то е и красиво. Обикновено в нашата поезия поетите мислят прекалено много за красотата и за това най-често лъжат. И пишат слаба поезия. “

 

Думи на Кирил Василев на представянето на стихосбирката „ЕДНО МЪЖКО МОМИЧЕ“ от Марко Видал на Литературните дни на Фондация „Емили“ в Столична библиотека, София, 28.03.2022 г.

https://www.youtube.com/watch?v=YAKrhyISdHw&t=264s

Представяне на сборника „Шарената сол на планенатата“ на www.EuroChicago.com

Българският информационен портал в Чикаго www.EuroChicago.com, с любезното съдействие на Клуб „Журналист“ на СБЖ, организира на 6 октомври 2022 г. в София, представяне на седмия литературен сборник с творби на български автори от различни страни, публикувани в литературната рубрика на портала. След „Черга пъстроцветна“ (2016), „Часовниковата кула“ (2017), „Читател до поискване“ (2018), „Хоро над Тирол“ (2019), „Възвръщенци“ (2020) и „Нистинари“ (2021), през настоящата 2022 г. излиза и тази книга. В „Шарената сол на планетата“ са събрани 42 разказа и 48 стихотворения на 72 автори от 18 страни и 6 континента. Таня Николова е представена в сборника със стихотворението „Има едно малко селце“

Шест миниатюри от Таня Николова в превод на испански от Марко Видал

http://www.latortugabulgara.com/2022/07/poesia-bulgara-contemporanea-espanol-tanya-nikolova.html?fbclid=IwAR0gF2-cOmANqg-qUE3M3onhmNac8KbUxWD4txXWlf18s4PHlY3W6_USFw8

 

domingo, 31 de julio de 2022

 

Seis poemas de Tanya Nikólova en búlgaro y en español

Tanya Nikólova nace en Pleven. Finaliza estudios en el Instituto Musical “Panayot Pipkov”, Pedagogía Musical en Plovdiv y Contabilidad en Sofía. Escribe poesía. Debuta con su poemario Tolkoz (2007), el cual fue traducido y publicado en alemán en 2020 bajo el título “So viel”. En 2017 crea la fundación de literatura contemporánea búlgara “Emili”, sello bajo el que publica sus siguientes libros. Tiene publicaciones en Liternet, Svobodno Poetichesko Obshtestvo, Nueva Poesía Social y en la revista austríaca Reibeisen. Ha sido galardonada en el concurso Slaveykova nagrada.

 

ГНЕТ

В мазето призраците са

живи

Удрят по вратата

не ми се излиза тази вечер

при тях

да ги нахраня

OPRESIÓN

En el sótanos los fantasmas están

vivos

Golpean la puerta

no me apetece salir esta tarde

para

darles de comer

 

***

Какво толкова страшно

Да те напусне поезията

Не са ли те напускали друг път

Мъж жена дете майка и баща

Продължаваш да живееш

Какво толкова

***

No es para tanto

Que te abandone la poesía

Acaso no te han abandonado antes

Hombre mujer niño madre y padre

Sigues viviendo

No es para tanto

 

Рецепта за баница

Кори, яйца, сирене

Кори, яйца, сирене

лесно

печеш и ядеш

де да беше така и с любовта

Receta de bizcocho

Masa, huevos, leche

Masa, huevos, leche

muy fácil

lo horneas y te lo comes

ojalá fuera así con el amor

 

***

Детско стрелбище

Плюшеното мече

С едно око

***

Un campo de tiro infantil

El peluche tiene

Un ojo

 

***

Есен

Короните на дърветата

Стъпкани

***

Otoño

Las coronas de los árboles

Pisoteadas

 

Градски вълк

Луната е почти кръгла

Така хубаво свети

Защо да вия

Lobo urbano

La luna es casi redonda

Así alumbra tan bien

Para qué aullar