Цъфнало лимонче

Думи при представянето на книгата на Литературните дни на Фондация „Емили“ в Столична библиотека
23.03.2022 г.

Ако навлезем малко в сериозното говорене, след това смешно встъпление на Петър Чухов и Чешо Пухов и започнем от заглавието на книгата, ще видим едно противоречие още в заглавието „Магарешки песни“. Обикновено магарето се свързва с рев, не толкова с песен и образът на магарето, ако не е негативен, в литературата често бива представян като метафора на жертвата. Не случайно Христос влиза в Йерусалим на магаре и това е нещастното животно, което е добро и почти винаги се превръща накрая на историята в жертва. Кой би очаквал, че едно магаре би могло да пише поезия, още повече песни. Още в самото начало на своята книга, Таня Николова започва с един вид провокация, като още в първото стихотворение провокацията продължава. Тя казва „какво толковна страшно/ да те напусне поезията“. Ние очакваме да започнем да четем книга с поезия, обаче още в самото начало авторката ни казва, че тя ще напусне поезията. Изобщо тази линия на напускане на поезията е прокарана през цялата книга, като тук обаче на мен ми се струва по-скоро идеята е не да се напусне поезията въобще, а да се напусне фалшивата поезия, или сантименталната, романтичната поезия, да се напусне неавтентичната поезия. В тази книга има един стремеж към търсене на автентичната поезия, но и не само. Ето, например, тука едно силно кратко стихотворение, изобщо има тук няколко кратки неща, които са много силни: „детско стрелбище/ плюшеното мече/ с едно око“. Виждате, няма никакъв романтизиран, оптимистичен образ на детското.
– Това си е пар екселанс хайку – вметва Петър Чухов

-Хайку, да. Онова другото хайку, дето не говори за природата, градско хайку.

И тук в стихотворението „Магарешки песни“ Таня се е опитала да обясни какво всъщност прави в тази книга. Много е интересно стихотворението „Но Ботев“, в което всъщност се оказва че Ботев е изобразен на една запалка, с която лирическата героиня си пали цигарата. Това е една ирония на фалшивата патриотарска, националистическа поезия. И ето например Дебелянов, (както виждате на нея не са и чужди класиците, познава ги), в стихотворението „На Дебелянов с любов“ тя казва: „но не валят над мен белоцветните вишни и няма тих двор улицата).“ Тук имаме дори едно отричане на красотата в поезията. Ето едно емблематично за тази книга „Февруарски кокичета/ лебеди на глупостта/ не се ли научихте/ зима е“. Т.е. има един непрекъснат контраст между романтичното и реалното в тази поезия, като както казах, целта е да се намери. Не да се излезе от поезията изобщо, а да се излезе от фалшивата поезия и да се намери автентичната поезия. Но не и само поезия изобщо, и любовта, и живота. Или ето тука, например, още едно кратко: „вместо слънце – облаци/ слънчогледът/ дезориентиран“. Тук ме впечатли това внимание към детайла, към малкото, към слънчогледа. Някакси се оказва важно дали слънчогледа е ориентиран или не. Или пък тук любовното чувство: „той е много хитър/ подари ми шал/ зада ме прегръща/ когато го мразя“. Значи, виждате тука точно тази любовна омраза, която е едно сложно чувство, което е много автентично всъщност, защото любовта много рядко е дадена така, (ако въобще някъде е дадена), в чистия си вид и виждате Таня тук колко добре го е уловила, „за да ме прегръща, когато го мразя“. Ето тук, в стихотворението „Сфинкс“ отново „опитвам да живея без публикации, лайкове и фейсбук/ работя много, писане не пипам“. Значи виждате, тя хем пише стихотворението, обаче ни убеждава че не пипа писане. И т.н., не прочетох цялото стихотворение, вие ще си го прочетете. Има и други хубави стихотворения.

Накрая само ще завърша с това, защо Таня Николова използва този похват в своите „Магарешки песни“? Освен това търсене и постигане на един вид нов автентизъм и желание да се избяга от литературната поезия, Таня Николова в тази книга иска да излезе от поезията, иска да излезе от любовното чувство, иска да излезе от истината, иска да излезе от живота, иска да излезе от свободата, за да утвърди поезията, за да ги преутвърди. Да излезе от тях и да ги направи по-истински, по-автентични и в крайна сметка да ни покаже, че не само славея, но и магарето може да пее.