Февруари

малък си и гневен
фучиш, сечеш, попържаш живота
всички са ти криви
че бавно растеш

поснишѝ се
февруари
да засеем за сено

Януари

болна съм от старост
забравила съм какво е да легна по гръб и да гледам бездънното небе
забравила съм чувството, не виждам облаците, планините и всичко наоколо
но космосът е там и без мен
за да се върна погалвам тревите
гълъбите на баща ми, цветята на баба, кокошките в двора
все неща лични
моето горе за някои е долу
същото долу за други е горе
а то е едно

януари
зърното в земята
спи

 

Из календар поезия „Вечнозеленото дърво“ на Таня Николова и Капка Кънева

 

Слав Недев, Артефакт, 1996, Soft Pastel on Paper, 50x65cm

Ново стихотворение на Таня Николова в новия брой на списание „Нова социална поезия“

МАЙКА МИ И ТЪГАТА

Направила е шарена туршия
Ивица зеле
Ивица чушки
Карфиол
Моркови
Целина
Вода
Сол

Това е събитието
Обажда ми се
Много красива била туршията
На едикоеси рафтче я подредила
Останал ѝ малко карфиол и зеле
Какво да го прави
Имала план

А днес успяла да стигне сама до гробището с градския транспорт
Толкова хубаво било!
И без пари ѝ излизало защото имала карта
Тролеят бил без жици и целият пълен
На крайната спирка един час чакал така че
Успяла да поразчисти от треволяка гроба на баба ми и дядо ми
И каква радост! Някой бил счупил оградата между старите и новите гробища
И имало път направо за гроба на баща ми
И тя отишла и понеже си носела мотичка го прекопала и цветя оставила
Въобще подредила го
Но пак ѝ станало мъчно че всички гробове наоколо вече били с паметници
А на баща ми – не
Търпение казвам, успокоявам я, нали помниш какво ни казаха от погребалната агенция
Гробът се сляга една година, не го правете по-рано, че ще се напука
Е да де, ама
Мъчно ѝ е

А тя е малко дете
А на мен сърцето ми се къса от
ТОЗИ КРЪГОВРАТ

 

Списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари 2023

Слав Недев, Артефакт, 1996, Soft Pastel on Paper, 50x65cm

Снимки от коледния базар на Фондация „Емили“

Коледен базар на Фондация „Емили“ и представяне на книгите на Таня Николова „Смъртта на татко и други работни материали“ с илюстрации от Венелин Пенчев и календарът „Вечнозеленото дърво“ с илюстрации от Капка Кънева.

21.12.2022 г., Клуб на филателистите, София

Литературно четене на Таня Николова в Дома на ветераните на културата и изкуствата в София

На 19.12.2022 г. от 11 ч. Таня Николова ще представи на домуващите и персонала от Дома на ветераните на културата и изкуствата в София (ж.к. „Захарна фабрика“, бл. 48А, ет. 2) цикъла си стихотворения „Вечнозеленото дърво“ – календар с поезия.

Календарът е илюстриран от Капка Кънева и е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд култура по програма „Творчески стипендии“.

Литературното четене ще се състои при закрити врата.

https://kulturni-novini.info/sections/8/news/36057-literaturno-chetene-v-doma-na-veteranite-na-kulturata-i-izkustvata-v-sofiya

Купете книгите на Таня Николова директно от издателството

Скъпи читатели,

Най-изгодно можете да купите  книгите на Таня Николова директно от издателството. Фондация „Емили“ ще ви ги достави до офис на Еконт на корична цена. При поръчката не забравяйте да оставите телефонен номер, чрез който куриерът да се свърже с вас.

Линк за поръчка:

СМЪРТТА НА ТАТКО И ДРУГИ РАБОТНИ МАТЕРИАЛИ  – стихотворения от Таня Николова с керамични пана от Венелин Пенчев     https://popup.bg/47881

КАЛЕЙДОСКОП, гротески от Таня Николова с рисунки от Моника Попова    https://popup.bg/47879

МАГАРЕШКИ ПЕСНИ, стихосбирка от Таня Николова    https://popup.bg/47829

МОРЗ, роман в стихове от Таня Николова     https://popup.bg/47828

СЪБРАНО, Таня Николова       https://popup.bg/47827

SO VIEL / ТОЛКОЗ, стихосбирка от Таня Николова, двуезична, немски/български     https://popup.bg/47826

ЕКВИЛИБРИУМ, стихосбирка от Таня Николова    https://popup.bg/47825

ТОЛКОЗ, стихосбирка от Таня Николова  https://popup.bg/47824

НЕПОРЪЧАН ПОРТРЕТ, стихосбирка от Таня Николова   https://popup.bg/47821

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Смъртта като материал – рецензия от Йорданка Белева за новата книга на Таня Николова

Смъртта като материал

„Смъртта на татко и други работни материали“, Таня Николова, издателство „Фондация Емили“, 2022 г.

Таня Николова е автор с разпознаваем език и впечатляващо присъствие в съвременната българска литература. Богатият регистър от иронии, характерни за модерния, образован, наблюдателен и мислещ градски човек, наличието на подтекст, скрит на различни дълбочини – всичко това е сякаш обобщеното портфолио на авторката поради всичките ѝ написани книги дотук. А в новата ѝ книга „Смъртта на татко и други работни материали“ откривам поетика, която ми е особено скъпа: поетиката на загубата.

В нейната естетика тъжното е красиво, защото е примирено, омиротворено, философски утаено: когато обичаш, в галериите на подсъзнанието няма разделителна линия за край. След някого не означава без него.

Семейството.
Татковото дърво на живота.
Нищо специално и космическо.
Да останеш безсмъртен.
Да изпълниш предназначението си.
Да създадеш потомство.
Да го отгледаш.
Да чувстваш корените.
Да държиш клоните.
Докато децата ти се разлистват.

Таня Николова успява да ни покаже детайлно загубата, да намери нов език, на който да говори за себе си през смъртта на татко си, да търси и да намира своето място в един осиротял, обезбащен свят. И да го опоетизира. Да теоретизира загубата като флуид, който заема всеки път различни пространства от живота.

Формата на водата

Толкова много плаках на този филм
Не знам защо, може би ми е трябвал повод
Като при стихотворение
Баща ми умря
Много обичан човек умря
А аз гледам филм
За да мога спокойно
Да плача

Биографична ли е тази книга, фактическо ли е осиротяването или непрактичната природа на поезията ни кара силно да се усъмняваме и да търсим обобщения образ на опустошението. Всичко това няма значение, защото стихотворенията винаги говорят с гласа на четящия ги. Затова за мен новата книга на Таня Николова не е опит за самоутеха, не е терапевтично написана, не е некролог, не е паметна бележка за нечий живот. Не е и паметник от думи. „Смъртта на татко и други работни материали“ е книга на изследовател, който се впуска в дълбоките основания на езика за обичта, за да открие думите за прощаване, но и тези на продължението. Да продължаваш някого въпреки конфронтацията на смъртта, въпреки условностите за присъствие. (И си мисля как в автобиографичното на всеки поет някак е заложено фигуративното осиротяване като метафора на неразбирането и смаляването в детството, където започва морталния страх.) Цялата съвкупност от образи и символики в стихосбирката изговаря света, изтръгната от личното въпреки интимната употреба на смъртта. Защото смъртта винаги е интимна констатация. Но книгата на Таня Николова настоява за нещо повече, че смъртта е и продуктивен модел: да съумееш да видиш в загубата работен материал, от който имаш привилегията да строиш.

Да надстрояваш себе си като автор и читателите като рецепция.

 

Йорданка Белева

Илюстрации на Ваня Вълкова на ,,Биеналето на илюстрацията“ 2022

В ,,Биеналето на илюстрацията“ Ваня Вълкова участва с 3-ри CGD графики, илюстрации от книгата ,,НИЩО“, изд. ,,Емили“, 2021.
Заповядайте на откриването на изложбата на биеналето в галерия ,,Тройна кула на Сердика“ от 18:00, на 22 ноември, 2022.